Ах, тази обща винена култура

Sep/15/2019

Ах, тази обща винена култура

Отдавна ми се искаше да обобщя някои мои наблюдения за винената култура, като се надявам да споделите и вашите впечатления в коментарите. Може да имаме тотално противположни мнения, но това също е много ценно, защото всеки от нас има различен опит, вкус и лични предпочитания.

Следващият абзац може да прозвучи като встъпителна реч на посетител в групата на анонимните винолюбители, но смятам, че е важно да придам контекст на целия текст, като изобщо не претендирам за изчерпателност.

Интересувам се от вино като любител. Често ходя на дегустации, на посещения в малки и големи изби. Старая се да чета статии от хора, които имат дългогодишен опит, да слушам подкасти с тяхно участие и като цяло да „слушам“ - да попивам историите на производители на вино, собственици на изби, технолози и енолози. Не познавам из основи професионалния език на виното и не го използвам – не авинирам чашата си по време на дегустация, а просто я изплаквам и то само понякога. Въпреки това този „чужд език“ ми е интересен. Предпочитам да мълча ако около мен има професионалисти, по-скоро задавам въпроси и се уча. Ако съм на вечеря с приятели, обичам да избирам подходящото вино според храната, която всеки е избрал, да им разказвам за сортовете или избата и се опитвам да подсиля интереса им към българските вина.

Силно ме вълнува темата за винените места в София, които предлагат български вина на нормални цени, при това не само в бутилка, но и на чаша. Концепцията за винен бар едва ли е нова или уникална, но за страна, която има винени традиции, като че ли няма много избор.

В последните години може би правят изключение винените магазини, в които се предлага само българско вино, но и те не са толкова много и ако човек иска да си купи българско вино или трябва да отдели неодходимото време за път, или да разчита на наличните вина в големите супермаркети в кварталите. Старая се да избирам вино от малките магазинчета – заради идеята да се подкрепя малкия бизнес и най-вече заради личното отношение. Обикновено хората зад тезгяха ще ви отделят необходимото време, за да препоръчат подходящото вино и да ви разкажат за него. Стерилността на големите магазини в това отношение не ми е по вкуса. Предпочитам да оставя част от заплатата си в джобовете на хора, които живеят с виното и го държат в ръцете и сърцето си, а не само по рафтовете.

Изборът на винени барове е почти нищожен, като се изключат някои винени места, които съществуват отдавна в София и имат своите постоянни посетители – в голяма степен и заради дегустациите, които организират редовно. От една страна това е повод бързо да откриете любимото си място, където се предлагат български вина и това да е „вашето място“, но от друга – къде е разнообразието!?

Новопоявяващите се ресторанти по-скоро следват масовите тенденции, а много често менюто, интериорът и обслужването са толкова идентични с тези на останалите места, че често оставам с усещането за déjà-vu, отколкото за нещо ново.

Обикновено в ресторантите към менюто се предлага и винена листа – с относително кратка селекция от български вина - за разлика от тази на популярните брандове и сортове вина от Франция, Нова Зеландия, Австралия, Чили и т.н.

По правило към всяко ястие от менюто е хубаво да има 2-3 винени предложения, които са съобразени с ястията и тяхната сезонност. Така поръчвайки си храна, имате и избор от вино според вкуса и настроението.

Тук на хоризонта се появява митичният образ на сомелиера. Позиция, която за много хора звучи просто претенциозно, а в повечето случаи направо липсва или може би е присъща предимно за скъпите ресторанти, в които се влиза само с рокля с гол гръб, папийонка и нула лева в кредитната карта в края на вечерта.

И все пак винаги съществува възможността да се инвестира в обучение на персонала или поне на няколко човека, които имат интерес в сферата на виното.

На WSET курса за начинаещи, на който ходих в началото на тази година, имаше няколко представители на ресторантьорския бранш. Явно има работодатели, които виждат смисъл да инвестират в служителите си, за да предложат по-добро и по-професионално обслужване на клиентите. Но това не винаги е така и прави особено лошо впечатление, когато се случва на места с табела „винен бар“ на входа.

……

- Какво българско розе предлагате?
- Имаме френско, много е хубаво. За българско, не знам, трябва да проверя.
Връща се.
- Имаме Пино Ноар и Сира.
- На коя изба?
- Quantum.

……

Далеч съм от мисълта, че всеки трябва да претендира за титлата сомелиер ако просто поназнайва нещо за виното. Важно е да имаме уважение към труда на хората, които посвещават живота си на това, да придобият изключително ценни и специфични знания в област, която притежава много чар на пръв поглед, но мога да сравня само със спорт, изискващ постоянство и тренировки на ума и небцето.


Ако оставим настрана отживялата елитарност, с която виното все още се асоциира и от това само губи, има няколко основни правила, които като клиент и уважаващ виното човек бих се радвала да срещам по-често:



  1. Да има по-голям избор от български вина в ресторантите и баровете.

    2. Виното да бъде презентирано по подходящ начин и отворено правилно – това важи и за сервирането на съответната температура.

    3. Размерът и видът на чашите да бъдат съобразени с виното.

    4. Доливането да става дискретно и в подходящия момент, а през това време виното да бъде съхранявано правилно, особено ако има нужда от охлаждане.

Темата за българско вино на чаша изобщо не искам да коментирам, защото ми се струва, че по някаква причина това е услуга, която не се предлага често. Не знам каква е причината, но не мисля, че ограничава избора. Отново. Случвало ми се е буквално да водя преговори за две чаши вино, защото няма отворена бутилка. Подобно обслужване ме подсеща за една случка в ресторант преди време – ако сте двама не може да седнете на маса за четирима, защото няма да направите сметка за четирима. За вино в т.нар. бокс също ще замълча – макар бутилирането да става от едно и също място.

И както „мечтата“ ми е един ден във всеки ресторант да има мелничка за черен пипер – от онези големите, с които сервитьорите по филмите обикалят масите и предлагат допълнително черен пипер, по същия начин да има повече образовани хора „от двете страни на масата“ с основни, но напълно достатъчни познания за света на виното. Това е начинът да се покаже отношение към клиента и към бизнеса като цяло, да се популяризира българското вино и да се заражда и изгражда винена култура у хората. А онези, които имат „вино в кръвта“ да я надграждат със знания, пътешествия, любопитство.

By Denitsa (Vino Noir) 

Коментари

Христина Стоименовска
Христина Стоименовска 02.12.2019 След всичко това четене, как човек да си поръча наливно вино в ресторант. :D

Остави коментар

Ревюта

Ревюта

Ах, тази обща винена култура

Ах, тази обща винена култура - Wineo.Само българско вино от малки изби на честни

Отдавна ми се искаше да обобщя някои мои наблюдения за винената култура, като се надявам да споделите и вашите впечатления в коментарите. Може да имаме тот Отдавна ми се искаше да обобщя някои мои наблюдения за винената култура, като се надявам да споделите и вашите впечатления в коментарите. Може да имаме тот 2019-09-15T17:15:44+03:00 Ах, тази обща винена култура

Отдавна ми се искаше да обобщя някои мои наблюдения за винената култура, като се надявам да споделите и вашите впечатления в коментарите. Може да имаме тотално противположни мнения, но това също е много ценно, защото всеки от нас има различен опит, вкус и лични предпочитания.

Следващият абзац може да прозвучи като встъпителна реч на посетител в групата на анонимните винолюбители, но смятам, че е важно да придам контекст на целия текст, като изобщо не претендирам за изчерпателност.

Интересувам се от вино като любител. Често ходя на дегустации, на посещения в малки и големи изби. Старая се да чета статии от хора, които имат дългогодишен опит, да слушам подкасти с тяхно участие и като цяло да „слушам“ - да попивам историите на производители на вино, собственици на изби, технолози и енолози. Не познавам из основи професионалния език на виното и не го използвам – не авинирам чашата си по време на дегустация, а просто я изплаквам и то само понякога. Въпреки това този „чужд език“ ми е интересен. Предпочитам да мълча ако около мен има професионалисти, по-скоро задавам въпроси и се уча. Ако съм на вечеря с приятели, обичам да избирам подходящото вино според храната, която всеки е избрал, да им разказвам за сортовете или избата и се опитвам да подсиля интереса им към българските вина.

Силно ме вълнува темата за винените места в София, които предлагат български вина на нормални цени, при това не само в бутилка, но и на чаша. Концепцията за винен бар едва ли е нова или уникална, но за страна, която има винени традиции, като че ли няма много избор.

В последните години може би правят изключение винените магазини, в които се предлага само българско вино, но и те не са толкова много и ако човек иска да си купи българско вино или трябва да отдели неодходимото време за път, или да разчита на наличните вина в големите супермаркети в кварталите. Старая се да избирам вино от малките магазинчета – заради идеята да се подкрепя малкия бизнес и най-вече заради личното отношение. Обикновено хората зад тезгяха ще ви отделят необходимото време, за да препоръчат подходящото вино и да ви разкажат за него. Стерилността на големите магазини в това отношение не ми е по вкуса. Предпочитам да оставя част от заплатата си в джобовете на хора, които живеят с виното и го държат в ръцете и сърцето си, а не само по рафтовете.

Изборът на винени барове е почти нищожен, като се изключат някои винени места, които съществуват отдавна в София и имат своите постоянни посетители – в голяма степен и заради дегустациите, които организират редовно. От една страна това е повод бързо да откриете любимото си място, където се предлагат български вина и това да е „вашето място“, но от друга – къде е разнообразието!?

Новопоявяващите се ресторанти по-скоро следват масовите тенденции, а много често менюто, интериорът и обслужването са толкова идентични с тези на останалите места, че често оставам с усещането за déjà-vu, отколкото за нещо ново.

Обикновено в ресторантите към менюто се предлага и винена листа – с относително кратка селекция от български вина - за разлика от тази на популярните брандове и сортове вина от Франция, Нова Зеландия, Австралия, Чили и т.н.

По правило към всяко ястие от менюто е хубаво да има 2-3 винени предложения, които са съобразени с ястията и тяхната сезонност. Така поръчвайки си храна, имате и избор от вино според вкуса и настроението.

Тук на хоризонта се появява митичният образ на сомелиера. Позиция, която за много хора звучи просто претенциозно, а в повечето случаи направо липсва или може би е присъща предимно за скъпите ресторанти, в които се влиза само с рокля с гол гръб, папийонка и нула лева в кредитната карта в края на вечерта.

И все пак винаги съществува възможността да се инвестира в обучение на персонала или поне на няколко човека, които имат интерес в сферата на виното.

На WSET курса за начинаещи, на който ходих в началото на тази година, имаше няколко представители на ресторантьорския бранш. Явно има работодатели, които виждат смисъл да инвестират в служителите си, за да предложат по-добро и по-професионално обслужване на клиентите. Но това не винаги е така и прави особено лошо впечатление, когато се случва на места с табела „винен бар“ на входа.

……

- Какво българско розе предлагате?
- Имаме френско, много е хубаво. За българско, не знам, трябва да проверя.
Връща се.
- Имаме Пино Ноар и Сира.
- На коя изба?
- Quantum.

……

Далеч съм от мисълта, че всеки трябва да претендира за титлата сомелиер ако просто поназнайва нещо за виното. Важно е да имаме уважение към труда на хората, които посвещават живота си на това, да придобият изключително ценни и специфични знания в област, която притежава много чар на пръв поглед, но мога да сравня само със спорт, изискващ постоянство и тренировки на ума и небцето.


Ако оставим настрана отживялата елитарност, с която виното все още се асоциира и от това само губи, има няколко основни правила, които като клиент и уважаващ виното човек бих се радвала да срещам по-често:



  1. Да има по-голям избор от български вина в ресторантите и баровете.

    2. Виното да бъде презентирано по подходящ начин и отворено правилно – това важи и за сервирането на съответната температура.

    3. Размерът и видът на чашите да бъдат съобразени с виното.

    4. Доливането да става дискретно и в подходящия момент, а през това време виното да бъде съхранявано правилно, особено ако има нужда от охлаждане.

Темата за българско вино на чаша изобщо не искам да коментирам, защото ми се струва, че по някаква причина това е услуга, която не се предлага често. Не знам каква е причината, но не мисля, че ограничава избора. Отново. Случвало ми се е буквално да водя преговори за две чаши вино, защото няма отворена бутилка. Подобно обслужване ме подсеща за една случка в ресторант преди време – ако сте двама не може да седнете на маса за четирима, защото няма да направите сметка за четирима. За вино в т.нар. бокс също ще замълча – макар бутилирането да става от едно и също място.

И както „мечтата“ ми е един ден във всеки ресторант да има мелничка за черен пипер – от онези големите, с които сервитьорите по филмите обикалят масите и предлагат допълнително черен пипер, по същия начин да има повече образовани хора „от двете страни на масата“ с основни, но напълно достатъчни познания за света на виното. Това е начинът да се покаже отношение към клиента и към бизнеса като цяло, да се популяризира българското вино и да се заражда и изгражда винена култура у хората. А онези, които имат „вино в кръвта“ да я надграждат със знания, пътешествия, любопитство.

By Denitsa (Vino Noir) 

,

Христина Стоименовска Христина Стоименовска

2019-12-02T16:03:47+02:00
След всичко това четене, как човек да си поръча наливно вино в ресторант. :D
Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва така наречените "Бисквитки".
Научете повече за нашата политика за поверителност и политика за Бисквитки